Научноизследователски семинар юни 2022г. Перспективите в следващия етап на проекта?
Екипът по проекта “Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване” отново се събра на работен научноизследователски семинар, за да рефлектира върху направеното през първия етап на проекта и да постави изследователски перспективи занапред. На семинара се обсъдиха научните разработки, изследователските въпроси и хипотези на изследователите в екипа. Целта е да се обособят както индивидуалните, така и общите научни резултати и приноси чрез дискусии, задълбочаване на гледната точка и рефлексия.
Теренни изследвания в Община Ивайловград от д-р Анелия Авджиева 20.05.2022 г.
Днес е първият ден от продължаващото изследване в села от Община Ивайловград. Отивам натам с намерението да проведа интервюта, разговори и наблюдения в няколко села в продължение на няколко дни. Част от селата ще бъдат Покрован и Славеево. За да допълня информацията ще осъществя и документално изследване в архивите на НЧ “Пробуда”, гр. Ивайловград и някои негови филиали.
От значение за изследователските ми търсения са образите на дивото и уютното и какви са трансформациите около тях - кой и как ги коструира.
Надявам се скоро да споделя някои интересни резултати от посещението ми!
Между „дивото“ и „комфорта“: конструиране на селската среда (по примери от община Ивайловград)
Текстът е първа стъпка в осмисляне на образите на „дивото“ и „комфорта/удобното“ и като понятия, които влияят не само върху трансформациите на пространството, разглеждано като природен и социо-културен конструкт, но и върху изборите, провокиращи преходите в жизнения път на човека в търсене на възможни пътища за справяне с различни кризи, каквито са тези на остаряването и наследяването. Образите са изградени отдолу-нагоре от местни, приходящи, завърнали се и наследници в погранични села в община Ивайловград в България.
Социоаналитична перспектива към жизнените преходи и биографичните траектории в българското село през призмата на емпиричен казус
"Текстът засреща теоретичния контекст на социоанализата на самонаследяването с емпиричния контекст на българското село чрез анализ на жизнени преходи и биографични стратегии в конкретен емпиричен казус. Първоначално е реферирана теоретичната рамка на следбурдийовиската социоанализа и са представени използваните методологични похвати. Социоаналитичната перспектива към биографичната траектория и жизнените преходи на конкретна личностна идентичност яви характерна за изследваното лице стратегия на „практическия усет“. Тя разгръщаща се чрез една повтаряща се инвестиционна структура, която фундира множество изказвания и има функциите на символен нерв.
Противоречия на наследството – живите разкази на и за прехода
"Представеният анализ е опит за очертаване на противоречията на наследяване в едно българско село през живите разкази на и за прехода, които откриваме в „КНИГА за впечатленията вписвани саморъчно от посетителите в кооп. стопанство „Г. Димитров“ с. Ръжево-Конаре, Пловдивско“. Водена от 1948 г. до 1971 г. с различна последователност и интензивност, в Книгата посетителите на ТКЗС-то в селото вписват своите впечатления и – преди всичко – ентусиазирани от видяното послания.
Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в с. Пчеларово. Памет и преходи
"Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в село Пчеларово е архивен документ със специален статут – тя е депозирана в Държавен архив-Кърджали, но ръкописно копие от нея се пази и в самото читалище. Това е знак за значимото място, което има този летопис за местната общност, той представя „истинският“ разказ за нейното миналото. Настоящият текст изгражда анализа върху няколко откъса от летописната книга от 80-те години на ХХ век, чийто смисъл се разгръща на фона на по-широките социо-културни процеси от периода. Отделните записи представляват аргументи за изключителността на селото и 
читалището, те биват натоварени със значимост от различен характер – читалището като културен, младежки център и „изобретател“ на традиции, а селото като източник на „културност“, образцовост и национална значимост.
Социално конструиране и дефиниране на локалност. Неолокализъм
"Представянето ще разгледа празниците на храните, като нов тип колективни чествания, които заявяват определено кулинарно наследство и спомагат за конструирането на вид кулинарна локалност. Социалното конструиране на локалността се анализира в контекста на фестивализация и фестивалният тип честване на местните традиции, кулинарни технологии и гастрономични продукти. Причините за налагането на фестивалната форма се търсят, от една страна, в процесите на глобализация, а, от друга - във вижданията и действията в посока на деиндустриализация. Фестивалите на храните се свързват със самоидентификацията на групата с даден продукт, аграрна традиция, рецепта, технология, но също и с митологиите, които показват единството между храна (традиция)-население-територия.
Актуализираната традиция в трансформиращото се село: случаят „Дядовден в село Черешово“
"В текста се представя пример за наслагване на жизнен преход, промени в ритуалната система на колектива и социални трансформации, осмислен чрез понятието актуализирана традиция. Дядовден в село Черешово, Русенско възниква в края на 60-те години на XX в. като мъжки отговор на Бабинден, но в годините на Прехода в следствие на местна инициатива и интерес от страна на администрацията е обновен с ритуали и фолклорни образи.
Трансформация на хората и местата: селото като екосистема
"Вниманието се насочва към селото като екосистема, която включва определени биофизични свойства, живи организми, различни от човека, променени или засегнати пряко или косвено от хората. Екосистемата съдържа различни екосистемни услуги, сред които тук се обръща специално внимание на културните, тъй като местните общности се явяват не само техни основни потребители, но и техни създатели. Представят се наблюдения от Ивайловградско, Разложко и Петричко. Трансформациите в социалния и биологичния свят се коментират през домашните градини. Проследяват се промени в растителния състав на градината и в знанието за отглеждането и преработката на растителни продукти.
Цели и хипотези на настоящия проект
Селото е един от безспорните обекти и предмети на изследване на социалните и хуманитарните науки. За някои от тях, например етнологията, то е в основата на формиране на научната програма дотолкова, доколкото традиционното общество се редуцира до селото. За класическата социология може да се каже, че тя „започва“ оттам, където „свършва селото“, т.е. с модернизацията. Селото, което е обект на настоящия проект, е „трансформиращото (се) село“, т.е. селата, в които старите до-модерни и модерни (вкл. социалистическа модерност) форми на селско живеене се трансформират в нещо друго, което все още няма име и ясна форма. В този случай ще потърсим зародишите на тези форми и начините, по които те трансформират социалната тъкан. Това налага работа по границите на отделните дисциплини и използването на интердисциплинарни подходи. Границата предполага засрещане и работа по договаряне на концептуални и инструментални дефиниции и тази среща е в технологията на промяната, визуализациите на трансформациите и стратегиите на наследяване на „билòто“, потърсени в оче-видно-то.
Първи изнесен семинар и теренни търсения в Община Ивайловград
В периода 22-26 юли 2020 г. екипът ни посети гр. Ивайловград и 8 села в района. В продължение на 5 дена дискутирахме изследователски терени и въпроси на всеки член от екипа и успяхме да посетим селата Камилски дол, Покрован, Хухла, Свирачи, Мандрица, Долно Луково, Славеево и Ламбух.
В Ивайловград се срещнахме с кмета на града - Диана Овчарова и зам. кмета Светла Моллова, които ни въведоха каква е ситуацията в общината. Успяхме да се потопим в занаятчийското майсторство на местна таханджийница - там майсторите наследници отделиха време да ни разкажат за технологията по отглеждане на местен сорт сусам и произвеждането на сусамов тахан като семеен бизнес.