• Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване

1.1.   Цели и хипотези

 

Селото  е един от безспорните обекти и предмети на изследване на социалните и хуманитарните науки. За някои от тях, например етнологията, то е в основата на формиране на научната програма дотолкова, доколкото традиционното общество се редуцира до селото. За класическата социология може да се каже, че тя „започва“ оттам, където „свършва селото“, т.е. с модернизацията. Селото, което е обект на настоящия проект, е „трансформиращото (се) село“, т.е. селата, в които старите до-модерни и модерни (вкл. социалистическа модерност) форми на селско живеене се трансформират в нещо друго, което все още няма име и ясна форма. В този случай ще потърсим зародишите на тези форми и начините, по които те трансформират социалната тъкан. Това налага работа по границите на отделните дисциплини и използването на интердисциплинарни подходи. Границата предполага засрещане и работа по договаряне на концептуални и инструментални дефиниции и тази среща е в технологията на промяната, визуализациите на трансформациите и стратегиите на наследяване на „билòто“, потърсени в оче-видно-то.

 

       Предмет на изследването е трансформиращото (се) българско село, т.е. промените в биографичния и жизнен опит на неговите жители.

 

       Цели и задачи: за да се очертаят измеренията на трансформациите на българското село днес, ще бъдат изследвани трансформиращите го:

 

  1. социално значими актьори, носители на трансформациите в българските села към настоящия момент;
  2. модели на  индивидуален и колективен жизнен и биографичен опит и форми на съвместяване на поне няколко позиции едновременно, наследени, но и придобити вследствие на промените в социалната тъкан през последните 30 години в България;
  3. трансформациите на идентичностите и паметта в съвременното българско село, като се обърне специално внимание на случаи на по-специфични противоречиви наследявания на статукво и идентичност, но и предаване/овладяване на паметта, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и „изобретяване на традициите“ и др., които се превръщат и в стратегии за локално развитие и промяна на селата.

 

Регистрирането и анализирането им е особено важно с оглед на демографското, културното и социално-икономическото развитие както на малките общности, така и на обществото като цяло. В най-общ план социално-културните последици от тези трансформации допринасят за културни и социални промени в сферите на малките общности и обществото като цяло, които от своя страна рефлектират върху тяхното развитие като социални съвкупности и като носители на определена култура.

 

 

 

       Основните задачи са:

 

-          идентифициране на социално значимите актьори, специфични за всяка локалност;

 

-          очертаване на модуси на трансформации в личния жизнен път на хората при прехода към третата възраст в контекста на изследваните села;

 

-          проучване на и документиране на съвременните практики, свързани с форми на социализация в „третата възраст“ на хората от изследваното поколение „ритуали на преход“ в изследваните села;

 

-          визуално документиране на трансформации;

 

-          събиране на наративи за промяна;

 

-          събиране на визуализации на технологии на промяна;

 

-          идентифициране на казуси на „противоречиви“ наследства и наследявания;

 

-          документиране на публични и частни прояви на констуиране и употреби на памет и наследство