Научен семинар “Жизнени преходи и трансформации в българското село: аналитични интерпретации и теренни предизвикателства”
На 20 и 21 октомври 2023 г. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе двудневен научноизследователски семинар “Жизнени преходи и трансформации в българското село: аналитични интерпретации и теренни предизвикателства”. Семинарът беше предшестван от кръгла маса “Села, хора, промени”, която събра участници р разностранни интереси, опит и институционална представителност, за да дискутират изключително актуална в съвремието ни проблематика - динамичните и комплексни промени в българските села.
В семинарът участва екипът от изследователите по проекта с научни доклади от работата на този етап. Програмата включваше три заседания. Първото беше на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: фигури и типологии на промяната”, второто на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: практики на социализация, общност, биографии” и третото на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: политики, памет, наследяване”.
На 20 октомври 2023 г. в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” се проведе кръгла маса на тема “Села, хора, промени”.
Програмата на събитието включваше представяне на проекта и екипа от антрополози и социолози, на участниците и на теми, проблеми и случаи на жизнени трансформации в живота на село. Дискусията целеше обсъждане на динамичните и комплексни промени и процеси в българските села. Мненията на участниците потвърдиха значимата роля на хората, които държат миналото и бъдещето в свои ръце и всеки ден пресъздават селото като общност и работят за неговата жизнеустойчивост. На събитието бяха обсъдени проблематики, които са формулирани вследствие на тригодишно проучване в рамките на научноизследователския проект „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ на Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Процесът на трансформации в българското село – доц. д-р Елица Димитрова
„Урбанизацията е процес на модернизиране в социален, икономически, демографски и културен аспект на население места в страната. Той е свързан с вътрешни миграционни движения и концентрация на населението в градовете.Тези движения са предизвикани от икономически фактори (развитие на специфични сектори в икономиката – напр. индустриализацията по време на социализма, а в съвременния етап – дигитализацията и цифровизацията в икономиката), необходимостта от работна сила, промени в образованието (развитие на системата от училища и университети и колежи в определени градове), подобряване на бита, условията на живот и (културното) потребление в градовете. Урбанизацията се измерва чрез дела на градского население, гъстотата на населението в населените места, появата на градски агломерации, битовата осигуреност и социално-жилищната инфраструктура на населените места. Обратният процес на урбанизацията е рустификацията - в съвременния период (миграции към селата) този процес се развива под въздействието на екологични причини и търсене на по-спокоен живот в малки населени места, най-вече близо до големите градове, добрите условия на живот и наличието на развити комуникационни и транспортни връзки с градските центрове.“
Подробности ще намерите в пълната презентация на доц. д-р Елица Димитрова.
Отново в Община Ивайловград - граничност, празничност и всекидневие
Теренно изследване в периода 21-25 септември 2023 г. беше проведено в селата Хухла и Покрован, Община Ивайловград. В продължение на 5 дни изследователите по проекта Анелия Авджиева, Светослава Манчева и Елица Стоилова успяха да се срещнат и разговарят с местни производители, активисти и завърнали се пенсионери от селата Покрован и Хухла, както и с техни наследници. Посещението съвпадна с провеждането на фестивала “Мистериите на Хухла”, който през тази 2023 година отбелязва 25 години от неговото създаване и 110 години от Разорението на тракийските българи през 1913 г.. През това време протичаше и традиционната местна практика - гроздобер. Човешките истории, разказани от хората на терен, са толкова разнообразни, колкото са и самите места. Въпреки това, те са свързани с невидими нишки от една обща паяжина, която е изпълнена от спомени за миналото, за социализма, за прехода и за настоящето.
Излезе сборникът „Фрагменти от селото в преход – хора и места“
Този сборник е посветен на една изключително актуална в съвремието ни проблематика, породена от динамичните и комплексни промени в българските села. През последните тридесетина години те се превърнаха в социално и културно пространство, в което могат да се наблюдават противоречиви състояния, породени от несъответствие на жизнения опит и бързо променящите се обективни структури. Той би могъл да се опише с паралелното протичане на две противоположни тенденции: от една страна, „замиране“ (изчезване, обезлюдяване, драстично демографско застаряване), а от друга – „обновяване“ (връщане на село, заселване на млади хора, предприемачески дух и инициативи).
Научноизследователски семинар Юни 2022
Екипът по проекта отново се събра на работен научноизследователски семинар през юи 2022 г., за да рефлектира върху направеното през първия етап на проекта и да постави изследователски перспективи занапред. Семинарът се проведе в град Хисаря, където се обсъдиха научните разработки, изследователските въпроси и хипотези на изследователите в екипа.
Научноизследователски семинар юни 2022г. Перспективите в следващия етап на проекта?
Екипът по проекта “Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване” отново се събра на работен научноизследователски семинар, за да рефлектира върху направеното през първия етап на проекта и да постави изследователски перспективи занапред. На семинара се обсъдиха научните разработки, изследователските въпроси и хипотези на изследователите в екипа. Целта е да се обособят както индивидуалните, така и общите научни резултати и приноси чрез дискусии, задълбочаване на гледната точка и рефлексия.
Теренни изследвания в Община Ивайловград от д-р Анелия Авджиева 20.05.2022 г.
Днес е първият ден от продължаващото изследване в села от Община Ивайловград. Отивам натам с намерението да проведа интервюта, разговори и наблюдения в няколко села в продължение на няколко дни. Част от селата ще бъдат Покрован и Славеево. За да допълня информацията ще осъществя и документално изследване в архивите на НЧ “Пробуда”, гр. Ивайловград и някои негови филиали.
От значение за изследователските ми търсения са образите на дивото и уютното и какви са трансформациите около тях - кой и как ги коструира.
Надявам се скоро да споделя някои интересни резултати от посещението ми!
Между „дивото“ и „комфорта“: конструиране на селската среда (по примери от община Ивайловград)
Текстът е първа стъпка в осмисляне на образите на „дивото“ и „комфорта/удобното“ и като понятия, които влияят не само върху трансформациите на пространството, разглеждано като природен и социо-културен конструкт, но и върху изборите, провокиращи преходите в жизнения път на човека в търсене на възможни пътища за справяне с различни кризи, каквито са тези на остаряването и наследяването. Образите са изградени отдолу-нагоре от местни, приходящи, завърнали се и наследници в погранични села в община Ивайловград в България.
Социоаналитична перспектива към жизнените преходи и биографичните траектории в българското село през призмата на емпиричен казус
"Текстът засреща теоретичния контекст на социоанализата на самонаследяването с емпиричния контекст на българското село чрез анализ на жизнени преходи и биографични стратегии в конкретен емпиричен казус. Първоначално е реферирана теоретичната рамка на следбурдийовиската социоанализа и са представени използваните методологични похвати. Социоаналитичната перспектива към биографичната траектория и жизнените преходи на конкретна личностна идентичност яви характерна за изследваното лице стратегия на „практическия усет“. Тя разгръщаща се чрез една повтаряща се инвестиционна структура, която фундира множество изказвания и има функциите на символен нерв.
Противоречия на наследството – живите разкази на и за прехода
"Представеният анализ е опит за очертаване на противоречията на наследяване в едно българско село през живите разкази на и за прехода, които откриваме в „КНИГА за впечатленията вписвани саморъчно от посетителите в кооп. стопанство „Г. Димитров“ с. Ръжево-Конаре, Пловдивско“. Водена от 1948 г. до 1971 г. с различна последователност и интензивност, в Книгата посетителите на ТКЗС-то в селото вписват своите впечатления и – преди всичко – ентусиазирани от видяното послания.
Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в с. Пчеларово. Памет и преходи
"Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в село Пчеларово е архивен документ със специален статут – тя е депозирана в Държавен архив-Кърджали, но ръкописно копие от нея се пази и в самото читалище. Това е знак за значимото място, което има този летопис за местната общност, той представя „истинският“ разказ за нейното миналото. Настоящият текст изгражда анализа върху няколко откъса от летописната книга от 80-те години на ХХ век, чийто смисъл се разгръща на фона на по-широките социо-културни процеси от периода. Отделните записи представляват аргументи за изключителността на селото и читалището, те биват натоварени със значимост от различен характер – читалището като културен, младежки център и „изобретател“ на традиции, а селото като източник на „културност“, образцовост и национална значимост.
Социално конструиране и дефиниране на локалност. Неолокализъм
"Представянето ще разгледа празниците на храните, като нов тип колективни чествания, които заявяват определено кулинарно наследство и спомагат за конструирането на вид кулинарна локалност. Социалното конструиране на локалността се анализира в контекста на фестивализация и фестивалният тип честване на местните традиции, кулинарни технологии и гастрономични продукти. Причините за налагането на фестивалната форма се търсят, от една страна, в процесите на глобализация, а, от друга - във вижданията и действията в посока на деиндустриализация. Фестивалите на храните се свързват със самоидентификацията на групата с даден продукт, аграрна традиция, рецепта, технология, но също и с митологиите, които показват единството между храна (традиция)-население-територия.
Актуализираната традиция в трансформиращото се село: случаят „Дядовден в село Черешово“
"В текста се представя пример за наслагване на жизнен преход, промени в ритуалната система на колектива и социални трансформации, осмислен чрез понятието актуализирана традиция. Дядовден в село Черешово, Русенско възниква в края на 60-те години на XX в. като мъжки отговор на Бабинден, но в годините на Прехода в следствие на местна инициатива и интерес от страна на администрацията е обновен с ритуали и фолклорни образи.
Трансформация на хората и местата: селото като екосистема
"Вниманието се насочва към селото като екосистема, която включва определени биофизични свойства, живи организми, различни от човека, променени или засегнати пряко или косвено от хората. Екосистемата съдържа различни екосистемни услуги, сред които тук се обръща специално внимание на културните, тъй като местните общности се явяват не само техни основни потребители, но и техни създатели. Представят се наблюдения от Ивайловградско, Разложко и Петричко. Трансформациите в социалния и биологичния свят се коментират през домашните градини. Проследяват се промени в растителния състав на градината и в знанието за отглеждането и преработката на растителни продукти.
Първи изнесен семинар и теренни търсения в Община Ивайловград
В периода 22-26 юли 2020 г. екипът ни посети гр. Ивайловград и 8 села в района. В продължение на 5 дена дискутирахме изследователски терени и въпроси на всеки член от екипа и успяхме да посетим селата Камилски дол, Покрован, Хухла, Свирачи, Мандрица, Долно Луково, Славеево и Ламбух.
В Ивайловград се срещнахме с кмета на града - Диана Овчарова и зам. кмета Светла Моллова, които ни въведоха каква е ситуацията в общината. Успяхме да се потопим в занаятчийското майсторство на местна таханджийница - там майсторите наследници отделиха време да ни разкажат за технологията по отглеждане на местен сорт сусам и произвеждането на сусамов тахан като семеен бизнес.