Заключителна научна конференция „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване” 18-20 Април 2024 г.
Научна конференция „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване” ще събере учени в областта на културната и социалната антропология, етнологията и социологията от цялата страна.
Конференцията ще се проведе в периода 18-20 април 2024 г. в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, зала "Компас". Програмата включва 7 научни сесии и посещение на терен в село Старо Железаре, където участниците ще дискутират повдигнатите въпроси и заедно ще споделят и преживеят селото. На 19 април от 18:00 ч. ще бъде представена книгата на гл. ас. д-р Мария Кисикова.
Програма на конференция 18-20.04.2024 г.
ПРОГРАМА
Резюмета на научни доклaди
Заключителна научна конференция
„ЖИЗНЕНИ ПРЕХОДИ В ТРАНСФОРМИРАЩОТО (СЕ) СЕЛО:
ПАМЕТ, ИДЕНТИЧНОСТ, НАСЛЕДЯВАНЕ“
18-20.04.2024 г., Пловдив
Още за заключителната конференция
Конференцията е финално събитие по проект
„Жизнени преходи в трансформиращото (се) село:
памет, идентичност, наследяване“,
КП 06-Н40/5 финансиран от национален фонд “Научни изследвания”.
Научен семинар “Жизнени преходи и трансформации в българското село: аналитични интерпретации и теренни предизвикателства”
На 20 и 21 октомври 2023 г. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе двудневен научноизследователски семинар “Жизнени преходи и трансформации в българското село: аналитични интерпретации и теренни предизвикателства”. Семинарът беше предшестван от кръгла маса “Села, хора, промени”, която събра участници р разностранни интереси, опит и институционална представителност, за да дискутират изключително актуална в съвремието ни проблематика - динамичните и комплексни промени в българските села.
В семинарът участва екипът от изследователите по проекта с научни доклади от работата на този етап. Програмата включваше три заседания. Първото беше на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: фигури и типологии на промяната”, второто на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: практики на социализация, общност, биографии” и третото на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: политики, памет, наследяване”.
На 20 октомври 2023 г. в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” се проведе кръгла маса на тема “Села, хора, промени”.
Програмата на събитието включваше представяне на проекта и екипа от антрополози и социолози, на участниците и на теми, проблеми и случаи на жизнени трансформации в живота на село. 
Дискусията целеше обсъждане на динамичните и комплексни промени и процеси в българските села. Мненията на участниците потвърдиха значимата роля на хората, които държат миналото и бъдещето в свои ръце и всеки ден пресъздават селото като общност и работят за неговата жизнеустойчивост. На събитието бяха обсъдени проблематики, които са формулирани вследствие на тригодишно проучване в рамките на научноизследователския проект „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ на Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Процесът на трансформации в българското село – доц. д-р Елица Димитрова
„Урбанизацията е процес на модернизиране в социален, икономически, демографски и културен аспект на население места в страната. Той е свързан с вътрешни миграционни движения и концентрация на населението в градовете.Тези движения са предизвикани от икономически фактори (развитие на специфични сектори в икономиката – напр. индустриализацията по време на социализма, а в съвременния етап – дигитализацията и цифровизацията в икономиката), необходимостта от работна сила, промени в образованието (развитие на системата от училища и университети и колежи в определени градове), подобряване на бита, условията на живот и (културното) потребление в градовете. Урбанизацията се измерва чрез дела на градского население, гъстотата на населението в населените места, появата на градски агломерации, битовата осигуреност и социално-жилищната инфраструктура на населените места. Обратният процес на урбанизацията е рустификацията - в съвременния период (миграции към селата) този процес се развива под въздействието на екологични причини и търсене на по-спокоен живот в малки населени места, най-вече близо до големите градове, добрите условия на живот и наличието на развити комуникационни и транспортни връзки с градските центрове.“
Подробности ще намерите в пълната презентация на доц. д-р Елица Димитрова.
Отново в Община Ивайловград - граничност, празничност и всекидневие
Теренно изследване в периода 21-25 септември 2023 г. беше проведено в селата Хухла и Покрован, Община Ивайловград. В продължение на 5 дни изследователите по проекта Анелия Авджиева, Светослава Манчева и Елица Стоилова успяха да се срещнат и разговарят с местни производители, активисти и завърнали се пенсионери от селата Покрован и Хухла, както и с техни наследници. Посещението съвпадна с провеждането на фестивала “Мистериите на Хухла”, който през тази 2023 година отбелязва 25 години от неговото създаване и 110 години от Разорението на тракийските българи през 1913 г.. През това време протичаше и традиционната местна практика - гроздобер. Човешките истории, разказани от хората на терен, са толкова разнообразни, колкото са и самите места. Въпреки това, те са свързани с невидими нишки от една обща паяжина, която е изпълнена от спомени за миналото, за социализма, за прехода и за настоящето.
Излезе сборникът „Фрагменти от селото в преход – хора и места“
Този сборник е посветен на една изключително актуална в съвремието ни проблематика, породена от динамичните и комплексни промени в българските села. През последните тридесетина години те се превърнаха в социално и културно пространство, в което могат да се наблюдават противоречиви състояния, породени от несъответствие на жизнения опит и бързо променящите се обективни структури. Той би могъл да се опише с паралелното протичане на две противоположни тенденции: от една страна, „замиране“ (изчезване, обезлюдяване, драстично демографско застаряване), а от друга – „обновяване“ (връщане на село, заселване на млади хора, предприемачески дух и инициативи).
Научноизследователски семинар Юни 2022
Екипът по проекта отново се събра на работен научноизследователски семинар през юи 2022 г., за да рефлектира върху направеното през първия етап на проекта и да постави изследователски перспективи занапред. Семинарът се проведе в град Хисаря, където се обсъдиха научните разработки, изследователските въпроси и хипотези на изследователите в екипа.
Научноизследователски семинар юни 2022г. Перспективите в следващия етап на проекта?
Екипът по проекта “Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване” отново се събра на работен научноизследователски семинар, за да рефлектира върху направеното през първия етап на проекта и да постави изследователски перспективи занапред. На семинара се обсъдиха научните разработки, изследователските въпроси и хипотези на изследователите в екипа. Целта е да се обособят както индивидуалните, така и общите научни резултати и приноси чрез дискусии, задълбочаване на гледната точка и рефлексия.
Теренни изследвания в Община Ивайловград от д-р Анелия Авджиева 20.05.2022 г.
Днес е първият ден от продължаващото изследване в села от Община Ивайловград. Отивам натам с намерението да проведа интервюта, разговори и наблюдения в няколко села в продължение на няколко дни. Част от селата ще бъдат Покрован и Славеево. За да допълня информацията ще осъществя и документално изследване в архивите на НЧ “Пробуда”, гр. Ивайловград и някои негови филиали.
От значение за изследователските ми търсения са образите на дивото и уютното и какви са трансформациите около тях - кой и как ги коструира.
Надявам се скоро да споделя някои интересни резултати от посещението ми!
Между „дивото“ и „комфорта“: конструиране на селската среда (по примери от община Ивайловград)
Текстът е първа стъпка в осмисляне на образите на „дивото“ и „комфорта/удобното“ и като понятия, които влияят не само върху трансформациите на пространството, разглеждано като природен и социо-културен конструкт, но и върху изборите, провокиращи преходите в жизнения път на човека в търсене на възможни пътища за справяне с различни кризи, каквито са тези на остаряването и наследяването. Образите са изградени отдолу-нагоре от местни, приходящи, завърнали се и наследници в погранични села в община Ивайловград в България.
Социоаналитична перспектива към жизнените преходи и биографичните траектории в българското село през призмата на емпиричен казус
"Текстът засреща теоретичния контекст на социоанализата на самонаследяването с емпиричния контекст на българското село чрез анализ на жизнени преходи и биографични стратегии в конкретен емпиричен казус. Първоначално е реферирана теоретичната рамка на следбурдийовиската социоанализа и са представени използваните методологични похвати. Социоаналитичната перспектива към биографичната траектория и жизнените преходи на конкретна личностна идентичност яви характерна за изследваното лице стратегия на „практическия усет“. Тя разгръщаща се чрез една повтаряща се инвестиционна структура, която фундира множество изказвания и има функциите на символен нерв.
Противоречия на наследството – живите разкази на и за прехода
"Представеният анализ е опит за очертаване на противоречията на наследяване в едно българско село през живите разкази на и за прехода, които откриваме в „КНИГА за впечатленията вписвани саморъчно от посетителите в кооп. стопанство „Г. Димитров“ с. Ръжево-Конаре, Пловдивско“. Водена от 1948 г. до 1971 г. с различна последователност и интензивност, в Книгата посетителите на ТКЗС-то в селото вписват своите впечатления и – преди всичко – ентусиазирани от видяното послания.
Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в с. Пчеларово. Памет и преходи
"Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в село Пчеларово е архивен документ със специален статут – тя е депозирана в Държавен архив-Кърджали, но ръкописно копие от нея се пази и в самото читалище. Това е знак за значимото място, което има този летопис за местната общност, той представя „истинският“ разказ за нейното миналото. Настоящият текст изгражда анализа върху няколко откъса от летописната книга от 80-те години на ХХ век, чийто смисъл се разгръща на фона на по-широките социо-културни процеси от периода. Отделните записи представляват аргументи за изключителността на селото и 
читалището, те биват натоварени със значимост от различен характер – читалището като културен, младежки център и „изобретател“ на традиции, а селото като източник на „културност“, образцовост и национална значимост.
Социално конструиране и дефиниране на локалност. Неолокализъм
"Представянето ще разгледа празниците на храните, като нов тип колективни чествания, които заявяват определено кулинарно наследство и спомагат за конструирането на вид кулинарна локалност. Социалното конструиране на локалността се анализира в контекста на фестивализация и фестивалният тип честване на местните традиции, кулинарни технологии и гастрономични продукти. Причините за налагането на фестивалната форма се търсят, от една страна, в процесите на глобализация, а, от друга - във вижданията и действията в посока на деиндустриализация. Фестивалите на храните се свързват със самоидентификацията на групата с даден продукт, аграрна традиция, рецепта, технология, но също и с митологиите, които показват единството между храна (традиция)-население-територия.
Актуализираната традиция в трансформиращото се село: случаят „Дядовден в село Черешово“
"В текста се представя пример за наслагване на жизнен преход, промени в ритуалната система на колектива и социални трансформации, осмислен чрез понятието актуализирана традиция. Дядовден в село Черешово, Русенско възниква в края на 60-те години на XX в. като мъжки отговор на Бабинден, но в годините на Прехода в следствие на местна инициатива и интерес от страна на администрацията е обновен с ритуали и фолклорни образи.