В изследването си на трансформиращото (се) българско село, не искаме да тръгнем от вече познатото разбиране, че обезлюдяването на селата е призмата, през която институциите мислят управлението на териториите, а по-скоро 

1) от необходимостта да се набележат модели за съживяване и устойчивост на териториите;

2) от предпоставката, че има изместване в поколенческата структура на селата, при което активното поколение, което свързва миналото и бъдещето и е носител на трансформациите е възрастното. 

Нашата аналитичната оптика е насочена към идентифициране на местните общности като субекти на практически стратегии, ориентирани към удържане на идентичността, предаване на паметта, но и промяна на статуквото, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и традициите и др. С това е свързано подчертаното аналитично внимание върху конкретни личности и техните практически действия, чрез които се (или не се) установява онзи нов и винаги различен и уникален жизнен и биографичен опит, който създава селото като „свой“ свят. 

Следователно трансформациите в българското село днес ще търсим чрез трансформиращият се биографичен и жизнен опит на неговите жители.

Основният очакван резултат е достигането до качествено ново знание за поколението на възрастните хора – бившите „деца на социализма, които живеят в българските села“, наречени от нас „трансформиращото се поколение“, именно, защото в жизнения си път те преминават през три политически и социални и културни прехода. Ще се създадат модели и типология на изследване на „трансформиращите (се) села“. Ще се приложи социоаналитична интерпретация на различни казуси, които ще изведат начини на справяне с кризисни ситуации, на съвместяване и трансформиране на различни социални позиции, на социална уязвимост или пък успешно наследяване на социални позиции.

Ключови думи: културни и социални трансформации, социализация в трета възраст, противоречиви наследявания, рерурализация, модели за съживяване и устойчивост на териториите