В изследването е трансформиращото (се) българско село, т.е. промените в биографичния и жизнен опит на неговите жители, подхождаме с включването на разнообразни изследователски техники и методи, които включват: неструктурирано интервю, свободен разговор, социоаналитично интервю, пряко и косвено наблюдение. Събеседниците на интервютата са както социално значимите актьори, така и личности, обединени от условието да са родени на село, прекарали активния си живот в града и завърнали се отново на село, но различаващи се по социален статус (пол, образование, семейство, професионален опит и пр.). В интервютата основно се търсят наративи за промяна (обществена и биографична), но се отчитат и техники за „справяне“ с трансформацията – самоирония, самообвинения, обвинения.

Предвид фундаменталния замисъл на изследването от съществено значение за неговото успешно осъществяване е изборът на подходящи техники за интерпретирането на данните от терена. Избрали сме да използваме сериализиране на данни, дискурс анализ, секвенционален анализ, интрепретативен анализ, схема анализ (анализ на културни сценарии), обоснована теория.