Философско-исторически факултет на Пловдивски университет

Нейните научни интереси са в областта на материалното и нематериално културно наследство, културни технологии, идентичност, художествените практики, както техните социални аспекти и употреби във връзка с културните политики и културния туризъм.

Селата днес са жив организъм, които се променят, някои от тях за съжаление си отиват заедно с хората, които ги напускат. В други  - се заселват нови жители, които търсят промяна в собствения си живот, но заедно с това променят мястото и общността. Как се наследява паметта на местата, как се променят едни други хората и местата е първото ми любопитство. Надявам се при теренно-изследователската работа да получа по-богата картина, да възникнат повече въпроси, а защо не и отговори.

Тя е антрополог. Изследователските ѝ интереси са насочени към изследване на културата на различни общности във връзка с техните обживени пространства, нематериално културно наследство, граници и наследства и връзките между културни наследства, наследници и наследявания.

В настоящия проект тя се занимава с изследване на общности от „активни“ хора в селата, които наследяват, запазват, (ре) конструират и създават (нови) културни наследства. Изследователските й въпроси са: какви са биографичните траектории на тези хора, които се вписват в трансформациите на българското село; как се договарят местните културни наследства, които да бъдат запазени и представени; как се наследяват локалните наследства; как „встъпват“ в статут на наследници; кои са механизмите, на които трябва да запазят паметта и да предадат на следващите.

Координира и организира изследователската програма за теренни изследвания на екипа.

Философско-исторически факултет на Пловдивски университет

Научните ѝ интереси са в областта на социалните изследвания на храната и храненето, конструирането на национална и локална идентичност, дефинирането и употребите на нематериално културно наследство, културните технологии, новите форми на празнуването и процесите на фестивализация.

В проекта Елица се фокусира върху храната и храненето като част от нематериалното културно наследство, както на индивида, така и на групата. В изследването си тя търси отговор на въпроса как се конструира кулинарното наследство на дадена локалност или регион, кака то се аргументира и валоризира. По-конкретно работата ѝ се насочва към празниците посветени на храната като пример за промените в осмислянето на биологичното и кулинарно наследство, но и като пример за трансформиращи се модели на колективно (само)идентифициране и празнуване.

Катедра „Етнология“, Философско-исторически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“

Основни научни интереси в полето на етнологията на етничните групи, интерпретативната антропология, хералдиката. Занимава се с проучвания на социални взаимодействия и неформален социален контрол в селото, местни наследства и локални идентичности.

В настоящия проект освен с изследване на трансформациите в едно малко българско село, Стоян участва в разработването на методоложкия инструментариум за антрооложката част от екипа, и съгласуването на основните концептуални дефиниции с операционалните дефиниции, избора на методи и на терени.

Катедра „Социология и науки за човека“ към Философско-исторически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Практическата логика и етнометодологията, социално породената уязвимост и страдание, социоанализата на не/успешното самонаследяване са областите, които фокусират научните й интереси.

В проекта Милена е ангажирана с разработване, адаптиране и прилагане на методологическия инструментариум на теоретичния проект за социоанализа на самонаследяването към терена на българското село за социологическата част на екипа. В самостоятелната си изследователска работа се фокусира върху субектно центрирана диагностика на емпирични казуси на успешно самонаследяване в контекста на личностната идентичност и нейните жизнени „стратегии“ (в смисъл на Бурдийо) на обвързването й с местното  историческо и културно наследство.

Философско-исторически факултет на Пловдивски университет

Тя е етнолог, изследовател и преподавател в катедра „Етнология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Нейните научни интереси са насочени към изследване на различни общности и техните културни наследства, процесите на наследяване, конструиране на паметта и утвърждаване на идентичностите.

„Селото беше място напълно далечно и непознато за мен. Нямам никакъв биографичен опит от живот на село, къща на село или летни ваканции при баба на село. От както стъпих на селски терен постоянно откривам и преоткривам нови теми, идеи, проблеми, срещам се и общувам със забележителни хора, които споделят с мен своите истории и жизнен опит. Селото вече не е непознато за мен и всяко връщане към него е източник на нови вдъхновения.“ – д-р Мария Петрова

Катедра "Етнология" към Философско-исторически факултет на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Доктор по социална антропология. Експерт общности, идентичности, култура.

Основни изследователски интереси в областта на дигитална антропология, културно наследство, антропология на детството, обучение в култура, визуална антропология. Съ-основател на Асоциация за култура, етнология и антропология “Медиатор”. Член на Международната асоциация за антропология на Югоизточна Европа (InASEA).

В проекта Светослава се насочва към дигиталните медии като фактор при представяне и предаване на културно наследство и като начин на разказване за трансформациите на селото. Светослава прави анализ на дигиталните разкази за живота на село и как се конструира периода на завръщане на село. От 2022 г. се занимава с координиране и популяризиране на дейностите по проекта. Повече може да научите в профилите ѝ в ПУ и  LinkedIn

д-р Мария Славчева

Изследовател на свободна практика.

Доктор по социална антропология. Експерт общности, идентичности, култура.

Участва в национални и международни конференции, младежки проекти. Работи в Община Стара Загора, отдел “Туризъм”.

Има изследователски опит в научни и приложни проекти в сферата на визуалната антропология, антропологията на хората с увреждания, фотография, културно наследство, градска антропология. Съ-учредител на Асоциация за културна, етнология и антропология “Медатор”.

Член е на Международната асоциация за антропология на Югоизточна Европа (InASEA).

Повече може да научите в профилите в ПУ,  LinkedIn

Социален антрополог, изследовател на свободна практика

Научните ѝ интереси са в сферата на социалните мрежи и капитал, миграция и мобилност, нематериално културно наследство, джендър изследванията и приложната антропология. Към момента Анелия е член на екипа на изследователски проект „Културно наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности отвъд Европа“ на ИЕФЕМ-БАН, един от основателите и член е на сдружение Асоциация за културна, етнология и антропология “Медатор”.

Селата са както отражение на унаследените традиции, така и инкубатор за развитието на нови социо-културни практики за справяне с всекидневието и неговите предизвикателства. Чрез общностите, които ги обживяват, могат да се проследят различни мрежи на взаимопомощ и преоткриване на изгубеното наследство, респективно и техните трансформации. Изследователските ѝ мотиви са свързани с проследяване и описване на тези мрежи и техните физически и социални проявления в съвременното “изчезващо” село.

Повече за Анелия в нейните профили:

ПУ “Паисий Хилендарски”, academia.edu, researchgate.com, LinkedIn

Магистър по Славянска филология от 2001г. и магистър по Право от 2017г. Понастоящем е докторант към Философско-исторически факултет, Катедра Социология и науки за човека. Изследва комуникационните неравенства, пораждащи комуникационни кризи в организации от т.нар. "трети сектор". През годините е работил за Българско национално радио, програма Радио Пловдив, програма Христо Ботев, програма Хоризонт. Българска национална телевизия, програма БНТ2, множество списания и сайтове.

                      от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската аказемия на науките работи по теми, свързани с: всекидневно разказване, културни специфики на етнични и конфесионални общности, българската диаспора, политики към наследството, биокултурно наследство, културна идентичност, интеркултурни взаимодействия, миграции и мобилност, трансгранични изследвания, проблеми на съвременната музеология. Освен в България, осъществявала е теренни изследвания в Унгария, Румъния, Турция, Гърция, Словения, Латвия. Автор е на три самостоятелни монографии, на една в съавторство и четири колективни. Съставител и редактор е на редица тематични сборници.

Научните й интереси са свързани с изследване на ню ейдж общности, практики за самоусъвършенстване, трансформиране на модерната идентичност, житейски проекти.

В този научноизследователски проект Анелия проучва представата за село сред ню ейдж движенията в България и намира ли тя отражение върху житейските проекти на хора свързани с това поле.

По отношение на организаторската дейност тя участва в екипа по медийно отразяване, както и в екипа по архивиране на емпиричен материал.