Екипът на проекта се състои от изследователи, с разнороден подход към изследователската проблематика. Интердисциплинарният му характер дава възможност за изследване на разнообразни феномени.
Доц. д-р Стойка Пенкова, ръководител на проекта, е специалист в две основни изследователски направления, важни за настоящия проект: 1) соционалитичното измерение, апробирано с едни от първите публикации върху драматичните жизнени опити на мигрантски групи и общности в контекста на формите на социално страдание и новите форми на социални неравенства, породени от „живота в миграция“, чието успешно верифициране е осъществено в проекта „Трансформиращото (се) село“, а началото е положено с проекта „Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, инетркултурна комуникация“, разработен към ФНИ в периода 2009 – 2012 г. съвместно с В. Райчева и М. Златкова, също част от екипа и в настоящото изследване; 2) дискурсивното измерение, изследващо начините, по които в и чрез дискурса се пораждат съществени социални различия, формират се идентичности, полагат се граници и се установяват форми на позиционно обусловена нищета, а оттук и на специфични уязвимости и лишености.
Доц. д-р Красимира Кръстанова е етнолог, занимаваща се с проблемите на културното наследство и неговите употреби в съвременността. Нейните научни интереси намират обща посока с целите на проекта в три основни посоки: 1) културната технология и връзките й с проблемите на паметта и идентичността; изграждането на връзката техники-общество, икономическото състояние и културните промени, характера на уменията и начините за тяхното предаване и т.н.; 2) културно наследство, памет, идентичности, общности; 3) новите употреби на наследството в съвременните общества.
Доц. д-р Меглена Златкова се вписва в подхода на настоящия проект с експертизата в етнология на социализма и пост-социализма, изследвания на малки/локални общности, биографични и визуални изследвания, вписвайки се в интердисциплинарното поле между етнологията, антропологията и социологията, а напоследък и в сензорната етнография. Тя систематично прилага анализ на индивидуалните житейски траектории, жизнени преходи, миграции, мобилности и трансформации като част от колективните промени в различни по тип общности и групи – градски, селски, етнични. Съвместно със С. Пенкова разработват методология и изследват противоречията на наследството и наследяването при второто поколение мигранти от двете страни на българо-турската граница, която успешно може да се приложи и в настоящия проект. Заниманията й с локално наследство през годините и позволяват да има една по-цялостна представа за промените в последните 20 години в българските села.
Доц. д-р Елица Стоилова е изследовател, който се реализира няколко интердисциплинарни полета – антропологи, етнология, социология на науката и технологиите и социалните изследвания на храните. Нейният изследователски фокус през последното десетилетие е върху различни феномени на локланото кулинарно наследство и неговите интерпретации и употреби. Работата й по изследването на кулинарните празници и фестивали в българските села разкрива различни механизми за преосмисляне и договаряне на лично и колективно наследство. Чрез заявяването на традиции и тяхното практикуване, тя проследява процесите на трансформация на наследниците и наследяваното, перспективи, които могат да бъдат разгърнати в настоящия проект.
Гл. ас. д-р Стоян Антонов е етнолог, работещ по проблемите на етничните общности и интерпретирането на културните явления. В настоящото проектно предложение неговата експертиза се проявява в: 1) теренният опит при проучване на българското село и на употребата на традиционната култура и наследството при конструирането на етнична идентичност, свързано с опит в етичното използване и съгласуването на различни методи и техники за събиране на информация, умения за спечелване на доверието на събеседниците, комуникативни умения, познания за трудностите и предизвикателствата на етнографското изследване; 2) натрпаният опит в екипната научно-изследователска работа (с дейността си в 20 научно-изследователски и научно-приложни проекта). Като основни компетенции, придолибити в тях, са уменията за участие в научни дискусии и дебати, преценка на силните и слабите страни в едно изследване, „сблъсъкът“ и съгласуването на различни научни перспективи и привилигировани позиции.
Гл. ас. д-р Милена Ташева работи приоритетно в две взаимообвързани научно-изследователски направления, имащи пряко отношение на проблематиката на проекта - 1) социоанализа и 2) теория на практическата логика, поставени в контекста на социализираната телесност и практическата рефлексивност, схващана като постоянно самокорективно усилие на хабитуса по преодоляване на социалната уязвимост и произтичащата от нея фракталност на личностната идентичност. Оттук и умението за снемане на социоаналитичина анамнеза посредством идентифициране на симптомите, чрез които уязвимостта феноменално явява себе си. Успешна апробация на методологичния инструмент е осъществена в рамките на проект „Нямам никой, към когото да се обърна!“: социоаналитични измерения на уязвимостта“, финансиран от ФНИ („Млади учени“/2018 – 2019 г.) чрез разработването на социоаналитечен протокол, който ще бъде използван и в настоящото изследване.
Гл. ас. д-р Мария Петрова е етнолог и има натрупан опит в изследване на различни институции, етнически общности, малки локални общности, както и с методите на теренната етнология. В настоящото изследване нейната експертиза се състои в: 1) 15-годишен опит в методологическото конструиране и провеждане на теренни изследвания, в последните години преимуществено насочен към изследване на малки етнически и локални общности и на села; 2) значителна експертиза в разработването и изпълнението на национални и международни изследователски проекти. И двете успешно са приложени в проекти като „Трансформиращото (се) село)“ и „CU TENDA – истории, образи и звуци в движение (живата памет на югоизточна Европа)“, чрез емпирични изследвания, научни статии, изложба „Трансформиращото (се) село“ в съавторство с М. Златкова и Ел. Стоилова, изложба „ПО ПЪТЯ“ в съавторство с М. Златкова, Ел. Стоилова и Кр. Кръстанова, филм „CU TENDA – пътуване с каракачаните“ и др.