В периода 22-26 юли 2020 г. екипът ни посети гр. Ивайловград и 8 села в района. В продължение на 5 дена дискутирахме изследователски терени и въпроси на всеки член от екипа и успяхме да посетим селата  Камилски дол, Покрован, Хухла, Свирачи, Мандрица, Долно Луково, Славеево и Ламбух.

В Ивайловград се срещнахме с кмета на града - Диана Овчарова и зам. кмета Светла Моллова, които ни въведоха каква е ситуацията в общината. Успяхме да се потопим в занаятчийското майсторство на местна таханджийница - там майсторите наследници отделиха време да ни разкажат за технологията по отглеждане на местен сорт сусам и произвеждането на сусамов тахан като семеен бизнес.

Във всички други села осъществихме срещи с кметските наместници. В Камилски дол ни посрещна Анушка Георгиева, която ни представи местата топос в селото, разказа ни за историята на селото и за младите пенсионери, които го променят.

В Покрован домакини ни бяха км. наместник Иванка Бакалова, както и представители от Дневен център за възрастни хора "Св. Василий Велики", с които си говорихме за местната общност от западни католици от източен разред, които са единствени в областта. Оттук в екипа има потомък от селото, която също показа на екипа някои от трансформациите в него.

В Хухла домакин ни беше един от най-младите км. наместници в община Ивайловград – Петър Кондузов. Той ни отведе да най-високата точка в селото, откъдето се вижда как Турция и България се срещат и където се провежда фестивал за изкуства, на който всеки може да се изразява, или както той вметна „тук таланти да искате“.

В следващите си посещения се отправихме на юг – все по към Гърция. Първо посетихме с. Свирачи – най-многолюдното село в общината. Там ни очакваше км. наместник Пенка Пехливанова, която отдели от времето си да ни въведе в богатата история на селото и неговите жители – голяма част от които бежанци от Мала Азия.

Продължихме към Долно Луково, където ни очакваше бившата кметица Нора Кьосева. Там наши събеседници бяха едни от най-младите наследници – които имаха важната задача да ни разкажат за важните места и събития в планинското село.

Следващото ни посещение беше в съседното село – Мандрица. Единственото албанско село в района, с кирпичени къщи на бубари и интересно минало, свързано с коприната в България. Там ни посрещна местна потомка на такова бубарско семейство.

Предпоследната ни визита беше в Славеево – досами границата с Гърция. Малко село, с предимно мюсюлманско население. Бяхме посрещнати от служител в кметството и успяхме сами да изследваме неговите централни части.

На тръгване от Ивайловград минахме и през Ламбух – точно да язовира това село разкриваше гледка към планината и водата. Най-малкото от всички, които посетихме, но пък имаше няколко къщи за гости.

Община Ивайловград е пограничен район, в който все още могат да те спрат за проверка на личните документи. Селата в този край все повече умират и губят своите жители, но въпреки това има завръщащи се „у дома“, напуснали го преди 30-40 години. Именно те, заедно с идващите в летните дни и останалите там, оживяват селските улици и променят селския пейзаж. Някои членове от екипа ще се завърнат в част от Ивайловградските села за последващи задълбочени теренни изследвания.