Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване

„Изоставени села“, „изоставени, но обживени“, рерурализирани и рурбанизирани, бизнефицирани?

Трансфромиращото (се) българско село от началото на 21 век - проблематизирано чрез научно вглеждане и експертно разбиране, което изследването постига чрез „вслушване и наблюдение“ на хората, които го обитават, и на трансформациите, които протичат в него...

Научете повече за проекта ->

Основните задачи на проекта са:

- идентифициране на социално значимите актьори, специфични за всяка локалност; - очертаване на модуси на трансформации в личния жизнен път на хората при прехода към третата възраст в контекста на изследваните села; - проучване на и документиране на съвременните практики, свързани с форми на социализация в „третата възраст“ на хората от изследваното поколение „ритуали на преход“ в изследваните села; - визуално документиране на трансформации; - събиране на наративи за промяна; - събиране на визуализации на технологии на промяна; - идентифициране на казуси на „противоречиви“ наследства и наследявания; - документиране на публични и частни прояви на констуиране и употреби на памет и наследство

Научете повече ->

Подходи за постигане на изследователските цели

Трансформациите на българското село ще бъдат разглеждани както през призмата на европейските и българските политики, така и през възгледите и практиките на локалните общности за преодоляване на кризите и включване в промените чрез създаването на „културна интимност/близост“ между поколенията

Научете повече ->

Основни цели и задачи на проекта:

„Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ е интердисциплинарен изследователски проект, който има за цел да очертае измеренията на трансформациите на българското село днес и да изследва трансформиращите го социално значими актьори. Проектът проследява и анализира модели на индивидуален и колективен жизнен и биографичен опит и форми на съвместяване на поне няколко социални позиции. Изследователският ни подход към разнородните трансформации на идентичностите и паметта в съвременното българско село включва също документиране и анализ на случаи на по-специфични противоречиви наследявания на статукво и идентичност. Друг изследователски фокус са механизмите и стратегиите за предаване/овладяване на паметта, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и „изобретяване на традициите“ и др.

"Текстът засреща теоретичния контекст на социоанализата на самонаследяването с емпиричния контекст на българското село чрез анализ на жизнени преходи и биографични стратегии в конкретен емпиричен казус. Първоначално е реферирана теоретичната рамка на следбурдийовиската социоанализа и са представени използваните методологични похвати. Социоаналитичната перспектива към биографичната траектория и жизнените преходи на конкретна личностна идентичност яви характерна за изследваното лице стратегия на „практическия усет“. Тя разгръщаща се чрез една повтаряща се инвестиционна структура, която фундира множество изказвания и има функциите на символен нерв.

Именно той, пронизвайки твърде различните биографични епизоди, всъщност ги навързва в единството на една на пръв поглед разнопосочна, но всъщност вътрешно непротиворечива жизнена траектория."

Резюме-тийзър на статията на доц. д-р Милена Ташева. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!

Акценти