"Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в село Пчеларово е архивен документ със специален статут – тя е депозирана в Държавен архив-Кърджали, но ръкописно копие от нея се пази и в самото читалище. Това е знак за значимото място, което има този летопис за местната общност, той представя „истинският“ разказ за нейното миналото. Настоящият текст изгражда анализа върху няколко откъса от летописната книга от 80-те години на ХХ век, чийто смисъл се разгръща на фона на по-широките социо-културни процеси от периода. Отделните записи представляват аргументи за изключителността на селото и читалището, те биват натоварени със значимост от различен характер – читалището като културен, младежки център и „изобретател“ на традиции, а селото като източник на „културност“, образцовост и национална значимост.

Съвременните интерпретации интегрират тези осмислянията на селото и читалището в актуализирана мрежа от значения в перспективата на протичащите процеси и трансформации. Разказването за миналото позволява да се консолидира общностната памет и да се утвърди идентичността."

Резюме-тийзър на статията на гл.ас. д-р Мария Кисикова. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!