Текстът е първа стъпка в осмисляне на образите на „дивото“ и „комфорта/удобното“ и като понятия, които влияят не само върху трансформациите на пространството, разглеждано като природен и социо-културен конструкт, но и върху изборите, провокиращи преходите в жизнения път на човека в търсене на възможни пътища за справяне с различни кризи, каквито са тези на остаряването и наследяването.  Образите са изградени отдолу-нагоре от местни, приходящи, завърнали се и наследници в погранични села в община Ивайловград в България.

„Дивото“ е представено като връзка с природата и географските особености, както и обитаване и обживяване на обширни географски пространства; проявление на личностната свобода и търсен път за справяне с остаряването и поддържане на социалната, културна и трудова ангажираност; липса на перспектива за оставане и развитие, но и потенциал за устойчиво развитие за активните местни актьори. „Комфортът/удобното“ като инвестиция и трансформация на старата къща и двора; споделяне и взаимопомощ; условие за посрещане на наследници и гости; през публичните пространства на селото.