Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване

„Изоставени села“, „изоставени, но обживени“, рерурализирани и рурбанизирани, бизнефицирани?

Трансфромиращото (се) българско село от началото на 21 век - проблематизирано чрез научно вглеждане и експертно разбиране, което изследването постига чрез „вслушване и наблюдение“ на хората, които го обитават, и на трансформациите, които протичат в него...

Научете повече за проекта ->

Основните задачи на проекта са:

- идентифициране на социално значимите актьори, специфични за всяка локалност; - очертаване на модуси на трансформации в личния жизнен път на хората при прехода към третата възраст в контекста на изследваните села; - проучване на и документиране на съвременните практики, свързани с форми на социализация в „третата възраст“ на хората от изследваното поколение „ритуали на преход“ в изследваните села; - визуално документиране на трансформации; - събиране на наративи за промяна; - събиране на визуализации на технологии на промяна; - идентифициране на казуси на „противоречиви“ наследства и наследявания; - документиране на публични и частни прояви на констуиране и употреби на памет и наследство

Научете повече ->

Подходи за постигане на изследователските цели

Трансформациите на българското село ще бъдат разглеждани както през призмата на европейските и българските политики, така и през възгледите и практиките на локалните общности за преодоляване на кризите и включване в промените чрез създаването на „културна интимност/близост“ между поколенията

Научете повече ->

Основни цели и задачи на проекта:

„Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ е интердисциплинарен изследователски проект, който има за цел да очертае измеренията на трансформациите на българското село днес и да изследва трансформиращите го социално значими актьори. Проектът проследява и анализира модели на индивидуален и колективен жизнен и биографичен опит и форми на съвместяване на поне няколко социални позиции. Изследователският ни подход към разнородните трансформации на идентичностите и паметта в съвременното българско село включва също документиране и анализ на случаи на по-специфични противоречиви наследявания на статукво и идентичност. Друг изследователски фокус са механизмите и стратегиите за предаване/овладяване на паметта, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и „изобретяване на традициите“ и др.

На 20 и 21 октомври 2023 г. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе двудневен научноизследователски семинар “Жизнени преходи и трансформации в българското село: аналитични интерпретации и теренни предизвикателства”. Семинарът беше предшестван от кръгла маса “Села, хора, промени”, която събра участници р разностранни интереси, опит и институционална представителност, за да дискутират изключително актуална в съвремието ни проблематика - динамичните и комплексни промени в българските села.

В семинарът участва екипът от изследователите по проекта с научни доклади от работата на този етап. Програмата включваше три заседания. Първото беше на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: фигури и типологии на промяната”, второто на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: практики на социализация, общност, биографии” и третото на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: политики, памет, наследяване”.

В първият ден от семинара бяха представени докладите: “Социоаналитично проблематизиране на жизнените преходи: фрагменти от един пост-бурдийовистки заход към „историята на живота“ на доц. д-р Стойка Пенкова; “Жизнени преходи и личностна идентичност” на ас. д-р Милена Ташева и „Това, което дядо знае...“: символна власт в жизнения преход на село” на гл.а. д-р Стоян Антонов. Заседанието приключи с активна дискусия и обсъждане на работата на участниците.

Вторият ден от научноизследователския семинар започна с второто заседание от програмата, в което бяха представени докладите: “Да направиш шарена сол - жизнени преходи и трансформации в една локална общност” на доц. д-р Меглена Златкова, съвместно с Десислава Димитрова (БАН) и Теодора Иванова (БАН); “Жизнени преходи, трансформации и пелин” на д-р Мария Славчева и “Био-културни взаимодействия и трансформиращи се лични, колективни и селищни биографии” на доц. д-р Елица Стоилова. Заседанието продължи с дискусия. Третото заседание включваше темите: “Жизнени преходи и кризи на „млади пенсионери“ в села със „затихващи“ функции – знание, политики, граничност” на д-р Анелия Авджиева; “Преосмисляне и предоговаряне на общностна памет. Случаят Пчеларово” на гл. ас. д-р Мария Кисикова и „Предай нататък“ селото. Антропологични подходи към паметта и наследяването” на ас. д-р Светослава Манчева.