Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване

„Изоставени села“, „изоставени, но обживени“, рерурализирани и рурбанизирани, бизнефицирани?

Трансфромиращото (се) българско село от началото на 21 век - проблематизирано чрез научно вглеждане и експертно разбиране, което изследването постига чрез „вслушване и наблюдение“ на хората, които го обитават, и на трансформациите, които протичат в него...

Научете повече за проекта ->

Основните задачи на проекта са:

- идентифициране на социално значимите актьори, специфични за всяка локалност; - очертаване на модуси на трансформации в личния жизнен път на хората при прехода към третата възраст в контекста на изследваните села; - проучване на и документиране на съвременните практики, свързани с форми на социализация в „третата възраст“ на хората от изследваното поколение „ритуали на преход“ в изследваните села; - визуално документиране на трансформации; - събиране на наративи за промяна; - събиране на визуализации на технологии на промяна; - идентифициране на казуси на „противоречиви“ наследства и наследявания; - документиране на публични и частни прояви на констуиране и употреби на памет и наследство

Научете повече ->

Подходи за постигане на изследователските цели

Трансформациите на българското село ще бъдат разглеждани както през призмата на европейските и българските политики, така и през възгледите и практиките на локалните общности за преодоляване на кризите и включване в промените чрез създаването на „културна интимност/близост“ между поколенията

Научете повече ->

Основни цели и задачи на проекта:

„Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ е интердисциплинарен изследователски проект, който има за цел да очертае измеренията на трансформациите на българското село днес и да изследва трансформиращите го социално значими актьори. Проектът проследява и анализира модели на индивидуален и колективен жизнен и биографичен опит и форми на съвместяване на поне няколко социални позиции. Изследователският ни подход към разнородните трансформации на идентичностите и паметта в съвременното българско село включва също документиране и анализ на случаи на по-специфични противоречиви наследявания на статукво и идентичност. Друг изследователски фокус са механизмите и стратегиите за предаване/овладяване на паметта, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и „изобретяване на традициите“ и др.

Програмата на събитието включваше представяне на проекта и екипа от антрополози и социолози, на участниците и на теми, проблеми и случаи на жизнени трансформации в живота на село. Дискусията целеше обсъждане на динамичните и комплексни промени и процеси в българските села. Мненията на участниците потвърдиха значимата роля на хората, които държат миналото и бъдещето в свои ръце и всеки ден пресъздават селото като общност и работят за неговата жизнеустойчивост. На събитието бяха обсъдени проблематики, които са формулирани вследствие на тригодишно проучване в рамките на научноизследователския проект „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ на Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Кръглата маса започна с представяне на проекта от ръководителя доц. д-р Стойка Пенкова, която очерта основните етапи на работата, екипа от изследователи и главните проблематики, по които се работи. Дискусията протече в два клъстерни въпроса за демографията и за развитието на селата като беше модерирана от докт. Мишо Гръблев.

Продължението и стъпките от научноизследователския проект бяха коментирани с цел да се предоставят резултатите на институции и хора, които се занимават с правенето на политики. Доц. Стойка Пенкова обяви, че предстои издаване на монография по проблематиката на проекта и заключителна научна конференция през април 2024 година. Като важен момент е поддържането на връзка с хората по местата, където екипът е провеждал теренни проучвания. Доц. Меглена Златкова подчерта, че повечето от хората, които се връщат на село, са активни пенсионери и имат с какво да допринесат за местната общност. Това е един значим жизнен и обществен процес, което прави селата значими.

Всички препоръки ще намерите в Протокола, който отбеляза обобщението на обсъжданите на форума въпроси.