На 20 и 21 октомври 2023 г. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе двудневен научноизследователски семинар “Жизнени преходи и трансформации в българското село: аналитични интерпретации и теренни предизвикателства”. Семинарът беше предшестван от кръгла маса “Села, хора, промени”, която събра участници р разностранни интереси, опит и институционална представителност, за да дискутират изключително актуална в съвремието ни проблематика - динамичните и комплексни промени в българските села.
В семинарът участва екипът от изследователите по проекта с научни доклади от работата на този етап. Програмата включваше три заседания. Първото беше на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: фигури и типологии на промяната”, второто на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: практики на социализация, общност, биографии” и третото на тема “Жизнени преходи и трансформации в българското село: политики, памет, наследяване”.
В първият ден от семинара бяха представени докладите: “Социоаналитично проблематизиране на жизнените преходи: фрагменти от един пост-бурдийовистки заход към „историята на живота“ на доц. д-р Стойка Пенкова; “Жизнени преходи и личностна идентичност” на ас. д-р Милена Ташева и „Това, което дядо знае...“: символна власт в жизнения преход на село” на гл.а. д-р Стоян Антонов. Заседанието приключи с активна дискусия и обсъждане на работата на участниците.
Вторият ден от научноизследователския семинар започна с второто заседание от програмата, в което бяха представени докладите: “Да направиш шарена сол - жизнени преходи и трансформации в една локална общност” на доц. д-р Меглена Златкова, съвместно с Десислава Димитрова (БАН) и Теодора Иванова (БАН); “Жизнени преходи, трансформации и пелин” на д-р Мария Славчева и “Био-културни взаимодействия и трансформиращи се лични, колективни и селищни биографии” на доц. д-р Елица Стоилова. Заседанието продължи с дискусия. Третото заседание включваше темите: “Жизнени преходи и кризи на „млади пенсионери“ в села със „затихващи“ функции – знание, политики, граничност” на д-р Анелия Авджиева; “Преосмисляне и предоговаряне на общностна памет. Случаят Пчеларово” на гл. ас. д-р Мария Кисикова и „Предай нататък“ селото. Антропологични подходи към паметта и наследяването” на ас. д-р Светослава Манчева.
