• Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване

 

  Село Пчеларово е част от община Черноочене и се намира на 20 км от областния град Кърджали. В селото постоянно живеещи са по-малко от 100 души, като по-голямата част от населението са възрастни хора. В селото няма работещи детска градина, училище, аптека, пожарна, полицейска или здравна служба. Местната власт се представлява от кметския наместник, а основната културна институция е читалището. Населението се състои от българи християни, църквата „Св. Петка“ е построена през 1886 година и се намира в долната махала (на около километър от центъра), където преди е било и гробището.

     В центъра на селото се намират административните сгради на кметството и читалището, изоставената сграда на училището, смесеният магазин. Основният междуселски път оставя от другата страна на административните сгради детски кът с беседка, мемориал на загиналите във войните през 1912 – 1913 година и параклиса „Св. Троица“, построен през 2010 година.

     Село Пчеларово, от една страна, изглежда като изключение в локалния контекст, доколкото населението се състои основно от българи християни и в цялата община Черноочене има само още две села с християнско население (Петелово и Николово), които обаче са смесени. Селищната територия е маркирана от християнството по няколко начина – от православния храм, който се намира в единия край на селото, параклиса, разположен в центъра, и още няколко свещени места (оброчни камъни „Св. Богородица“, „Св. Елена“, „Св. Петър“, „Св. Дух“). От друга страна, Пчеларово изглежда като „типичен“ случай на  обезлюдено, запустяло, изчезващо село – популярна представа за селата в България. Изследователските търсения засрещат тези предварителни очаквания и впечатления с картина на актуалните социални процеси и тенденции.