"Текстът засреща теоретичния контекст на социоанализата на самонаследяването с емпиричния контекст на българското село чрез анализ на жизнени преходи и биографични стратегии в конкретен емпиричен казус. Първоначално е реферирана теоретичната рамка на следбурдийовиската социоанализа и са представени използваните методологични похвати. Социоаналитичната перспектива към биографичната траектория и жизнените преходи на конкретна личностна идентичност яви характерна за изследваното лице стратегия на „практическия усет“. Тя разгръщаща се чрез една повтаряща се инвестиционна структура, която фундира множество изказвания и има функциите на символен нерв.

Именно той, пронизвайки твърде различните биографични епизоди, всъщност ги навързва в единството на една на пръв поглед разнопосочна, но всъщност вътрешно непротиворечива жизнена траектория."

Резюме-тийзър на статията на доц. д-р Милена Ташева. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!