Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в с. Пчеларово. Памет и преходи
"Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в село Пчеларово е архивен документ със специален статут – тя е депозирана в Държавен архив-Кърджали, но ръкописно копие от нея се пази и в самото читалище. Това е знак за значимото място, което има този летопис за местната общност, той представя „истинският“ разказ за нейното миналото. Настоящият текст изгражда анализа върху няколко откъса от летописната книга от 80-те години на ХХ век, чийто смисъл се разгръща на фона на по-широките социо-културни процеси от периода. Отделните записи представляват аргументи за изключителността на селото и читалището, те биват натоварени със значимост от различен характер – читалището като културен, младежки център и „изобретател“ на традиции, а селото като източник на „културност“, образцовост и национална значимост.
Социално конструиране и дефиниране на локалност. Неолокализъм
"Представянето ще разгледа празниците на храните, като нов тип колективни чествания, които заявяват определено кулинарно наследство и спомагат за конструирането на вид кулинарна локалност. Социалното конструиране на локалността се анализира в контекста на фестивализация и фестивалният тип честване на местните традиции, кулинарни технологии и гастрономични продукти. Причините за налагането на фестивалната форма се търсят, от една страна, в процесите на глобализация, а, от друга - във вижданията и действията в посока на деиндустриализация. Фестивалите на храните се свързват със самоидентификацията на групата с даден продукт, аграрна традиция, рецепта, технология, но също и с митологиите, които показват единството между храна (традиция)-население-територия.
Актуализираната традиция в трансформиращото се село: случаят „Дядовден в село Черешово“
"В текста се представя пример за наслагване на жизнен преход, промени в ритуалната система на колектива и социални трансформации, осмислен чрез понятието актуализирана традиция. Дядовден в село Черешово, Русенско възниква в края на 60-те години на XX в. като мъжки отговор на Бабинден, но в годините на Прехода в следствие на местна инициатива и интерес от страна на администрацията е обновен с ритуали и фолклорни образи.
Трансформация на хората и местата: селото като екосистема
"Вниманието се насочва към селото като екосистема, която включва определени биофизични свойства, живи организми, различни от човека, променени или засегнати пряко или косвено от хората. Екосистемата съдържа различни екосистемни услуги, сред които тук се обръща специално внимание на културните, тъй като местните общности се явяват не само техни основни потребители, но и техни създатели. Представят се наблюдения от Ивайловградско, Разложко и Петричко. Трансформациите в социалния и биологичния свят се коментират през домашните градини. Проследяват се промени в растителния състав на градината и в знанието за отглеждането и преработката на растителни продукти.
Първи изнесен семинар и теренни търсения в Община Ивайловград
В периода 22-26 юли 2020 г. екипът ни посети гр. Ивайловград и 8 села в района. В продължение на 5 дена дискутирахме изследователски терени и въпроси на всеки член от екипа и успяхме да посетим селата Камилски дол, Покрован, Хухла, Свирачи, Мандрица, Долно Луково, Славеево и Ламбух.
В Ивайловград се срещнахме с кмета на града - Диана Овчарова и зам. кмета Светла Моллова, които ни въведоха каква е ситуацията в общината. Успяхме да се потопим в занаятчийското майсторство на местна таханджийница - там майсторите наследници отделиха време да ни разкажат за технологията по отглеждане на местен сорт сусам и произвеждането на сусамов тахан като семеен бизнес.
Цели на проекта, хипотези и изследователски подходи
Селото, което е обект на настоящия проект, е „трансформиращото (се) село“, т.е. селата, в които старите до-модерни и модерни (вкл. социалистическа модерност) форми на селско живеене се трансформират в нещо друго, което все още няма име и ясна форма. В този случай ще потърсим зародишите на тези форми и начините, по които те трансформират социалната тъкан. Това налага работа по границите на отделните дисциплини и използването на интердисциплинарни подходи. Границата предполага засрещане и работа по договаряне на концептуални и инструментални дефиниции и тази среща е в технологията на промяната, визуализациите на трансформациите и стратегиите на наследяване на „билòто“, потърсени в оче-видно-то. Основният предмет на изследването е трансформиращото (се) българско село, т.е. промените в биографичния и жизнен опит на неговите жители.
.
Междинна научна конференция
Междинна научна конференция за първия етап на проекта се проведе през януари 2022 г. Тя включваше доклади по тематичните панели: "Наследство и наследяване. Биографични и общностни аспекти"; "Социално конструиране и употреби на наследството"; "Наследяване и преходи: визуално представяне и дигитални свидетелства".
Научноизследователски семинар
Научноизследователски семинар по проекта „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ се проведе на живо през Януари 2022 г. в град Хисаря. Започна с организационна среща за изясняване и планиране на работата ни през следващите дни.
Изследователска работилница
“Градското пространство - наследство, трансформации, образи, сетивност” е изследователска работилница, част от програмата на научноизследователски семинар, който се проведе през януари 2022 г. Тя включваше изследователска обиколка в град Хисаря, в която членовете на екипа имаха за задача да представят примери за интердисциплинарни подходи на теренна работа.
Кръгла маса
Кръгла маса “Изследванията в условията на Covid-19. Методологически бележки” се проведе в рамките на научноизследователски семинар по проект „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ през януари 2022 г. в град Хисаря.
Научна конференция
От 1 до 22 декември 2021 г., в с. Върбен, обл. Пловдив се проведе научна конференция по проект „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“. Тя включваше тематични панели, които представиха предварителен анализ на работата по проекта, теоретични аспекти на изследване в антропологичен и социоаналитичен план, селото като културна и социална територия, визуални, сензорни и дигитални подходи на изследвания и теренна работа в ситуация на пандемия.
Девети работен семинар
Срещата беше свързана с представяне на частични резултати от теренни проучвания на екипа и интерпретативни надграждания. Следващата ни стъпка ще е насочена към представяне в по-широк академичен формат на нашите наблюдения,
Осми работен семинар
Осмият работен семинар по проект „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ се проведе през юни 2021 г. в Пампорово.
В рамките на организационния панел екипа от РП 5 представи извършената работа до момента по изграждането на уеб страница, Фейсбук страница и Инстаграм профил на проекта.
Научноизследователски семинар
Идеи и подходи в социологията на остаряването бяха представени по време на научноизследователски семинар, който се проведе онлайн с екипа по проекта „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“, финансиран от Фонд Научни изследвания с договор КП06-Н40/5.
Кратки описания на научно-изследователските семинари през 2020 г.
Проект
|
„Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ |
Финансиран от Фонд Научни изследвания с договор КП06-Н40/5
Кратки описания на научно-изследователски семинари
1) Научно-изследователски семинар 25.02.2020г.
В рамките на работният семинар бяха обсъдени работната програма на проекта, аналитичната концептуална рамка на проекта и методиката за провеждането на изследванията.
2) Научно-изследователски семинар 23.04.2020г.